„Успехът не се измерва в пари, а в търпение, сърце и упорита работа“ – интервю с Денислав Величков

Днес ще те запозная с Денислав Величков – икономист по образование с мечта да бъде програмист. Смелостта да преследва призванието си получава, след като преминава обучението си в SoftUni. Виж какво още ни разказа той за пътя към постигането на мечтите в СофтУни:

Здравей, представи ни се с няколко думи!

Здравейте! Казвам се Денислав Величков, по образование съм икономист, а понастоящем от близо 2 години съм full-stack developer с tech-stack Java, JS и React в Telus International, които са една от най-големите телекомуникационни компании за Северна Америка.

В коя сфера се развиваше преди SoftUni?

Преди и по време на обучението ми в SoftUni съм работил много различни професии, бил съм складов работник, продавал съм скъпи прахосмукачки, бил съм за кратко в HR индустрията, правил съм сандвичи в SubWay, занимавал съм се с онлайн търговия, мулти-левъл маркетинг, продавал съм лазери за епилация на салони за красота и последно за около 5 години съм бил търговски представил за различни компании, като две от най-големите бяха Hellenic Coca-Cola и Orbico.

Как научи за SoftUni и защо избра точно нашите обучения?

Винаги съм искал да се занимавам с компютри, но никога не съм имал смелостта да преследвам мечтата си. Поради ред причини мислех, че програмистите са свръхинтелигентни хора и не ме разбирайте погрешно, повечето колеги наистина са. Но накрая всичко се свежда до здрава работа, кодене и сърце, защото в IT индустрията е важно ти в един момент да носиш по някакъв начин стойност за компанията и мениджърите в нея да го забелязват, докато ти самият не станеш мениджър или team-lead/architect, каквото ти е на сърцето с две думи.

За SoftUni научих от приятели, когато беше основан. Дори се бях записал първоначално да уча C#, но се уплаших и се отказах, нямах още смелост да преследвам призванието си. Няколко години след това се върнах и записах Java пътеката.

Кои обучения завърши при нас и какво мислиш за курсовете?

По време на обучението ми в Java пътеката минах през всички курсове, Programming Basics, Fundamentals, Java OOP, Бази данни, Java Web и още.

След това записах JavaScript Advanced, както и гледах по-старите курсове по Алгоритми, Структури от данни, React, Angular, PHP, JS, беше ми любопитно просто. Записах след време и началото на AI модула, но вече работих като програмист от около година и нещо, времето започна да не достига и там вече математиката ме пребори и се отказах от модула.

Материалите, по които учих, бяха добре подготвени с практически задачи, които имаха различно ниво на сложност, което много ми харесваше и дори имаше тайно съревнование между колегите за това кой ще изкара максимума точки за най-кратко време. За съжаление, никога не бях сред първите, но това ме караше да се старая още повече!

Като количество материалите бяха точно в златната среда за това да си решиш задачите навреме, но и да остане малко време и за личен живот, понеже и работех, докато уча. Но аз лично прекарвах цялото си време след работа да решавам задачи (18:00 - 02:00), а понякога и повече. Имах нужда от това, защото исках да настигна първите, както и да развия алгоритмичното си мислене.

За да завърша, трябваше да мине известно време, около година и половина. Но разбрах защо е било нужно да не се претупват нещата, чак след като започнах да се занимавам професионално с програмиране. Тогава и осъзнах, че големите пари идват, когато се занимаваш с това, което обичаш, а не с онова, което си мислиш, че обичаш.

Каква е разликата между двете всеки ще разбере, когато реши да пробва нещо, от което го е било страх преди.

Какво смяташ за лекторския състав и обучителния процес?

Бих искал да изразя своите адмирации към Иван Йонков, защото е най-великият сърцат програмист; Ален Паунов, защото ме запали да програмирам; Илия Идакиев, защото му гледах курсовете без да съм записан за тях; Ивайло Кенов, защото гледах курсовете му по алгоритми без да съм записан за тях; Стамо Петков, защото е енциклопедия за JavaScript; Мартин Паунов, защото дава сърце и душа, когато обяснява; Дончо Минков, защото е енциклопедия за Java и не само; Ивайло Папазов, защото най-накрая разбрах побитовите операции само с една лекция.

И не на последно място Светлин Наков, защото основа SoftUni и промени живота ми.

Най-важното, което всички те ми дадоха е да ме запалят по дадена тема, така че да имам самочувствието сам да се хвърля в заешката дупка и да търся решения, за които не сме говорили по време на лекциите.

Какви са основните ползи, които извлече за себе си, по време на обученията?

Имах вече междуличностни умения, когато започнах да уча в SoftUni, но аз съм интроверт и за първи път в живота ми не ме беше срам да бъда себе си в професионална обстановка.

Не успях да създам по-трайни взаимоотношения с колегите, но си спомням хората, с които тайно се съревновавах, те също ми помагаха да се старая повече, когато ми идваше да се откажа, но те не го знаят вероятно. И не е нужно да го знаят, но безкрайно съм им благодарен! :)

Какви промени настъпиха за теб, след като започна обучението си при нас?

Промени настъпваха през цялото време, докато учех в SoftUni. Първо дойде мотивацията и страстта към програмирането по време на Programming Basics, където още търсех зоната си на комфорт и призванието си.

След това се научих наистина да уча, а не само да чета. Започнах да решавам задачи и разбрах защо трябва да се решават задачи. Най-интересното е, че открих, че ми е интересно да го правя и не усещах кога минава времето.

После дойде желанието да съм първи и да изкарам всички изпити с отличен... е, не се случи точно така, един модул не успях да взема, но ми е в Тop 10 bucket list-а :)

По средата на обучението ми се научих да уважавам по-умните от мен и да се уча от тях, а не да отхвърлям подсъзнателно това, което ми казват, без да искат нищо в замяна.

Към края започнах да гледам Web Модула на Java напред, без да съм записан за него все още и започнах да се подготвям за финалния му изпит - Web приложение. Реших да направя мини-социална мрежа с Java и Thymeleaf template engine-a, защото чух, че някой каза: "Аре бе, няма ли някой да направи най-накрая някаква социална мрежа?!".

Стори ми се забавно тогава, но после не ми беше забавно, докато кодих по 18 часа на ден в продължение на 6 месеца, но поне я завърших и изкарах желаната отлична оценка.

След като завърших SoftUni, работих първо в Seeburger, a после в FFW agency, където работих към вътрешни проекти за тях. Последно започнах в Telus International и в момента съм в екипа, който пише proxy-та с цел да обединяват back-end услугите им с front-end-а им, където има чат бот, който стъпва на платформа на Google, използваща AI модели за водене на разговор с клиентите на компанията. Екипът, в който работя, е с над 100 човека от всякакви националности. Стажът ми до момента е почти 3 години в IT индустрията, като съм вече на 34 години и 3 месеца, но кой ти брои.. :)

Какъв е съветът ти към бъдещите курсисти на SoftUni?

Целеполагайте, бъдете гладни за знания, когато се навечеряте след работа. Успехът не се измерва в пари, а в търпение, сърце и упорита работа! Парите са неизбежните последици след това.

Времето е най-ценният ни актив, използвайте го умно, инвестирайте в него, не го пилейте! Създайте нещо свое, с което ще се гордеете и когато погледнете кода след години, да ви накара да се усмихнете!

---

Ако и ти търсиш възможност да стартираш кариерата си на програмист, кандидатствай още днес за цялостната програма по Софтуерно Инженерство в СофтУни. Ако търсиш вдъхновение, може да откриеш още мотивиращи истории от курсисти, преминали през програмите в блога. А ако искаш да споделим и твоята, ни пиши на content@softuni.bg!