Запознайте се с 11-годишния Димитър, който планира да бъде част от прогреса в технологичния сектор
Здравей, Митко, представи се за читателите на нашия блог.
Димитър: Аз съм Димитър Йорданов Самаров, роден съм в Пловдив, живея в Асеновград , на 11 години съм . Уча в СУ „Св. Княз Борис 1“ , Асеновград, в момента съм в 5-ти клас. Председател съм на клуб „ Компютър“ към ЦПЛР ,,Васил Левски“ от 9 годишен .
Как разбра за света на програмирането?
Димитър: От много малък съм привлечен от техниката, винаги ми е било интересно да разбера как действат различни устройства и как работят програмите в тях. С течение на времето компютрите и всичко свързано със съвременните технологии се превърна в моя страст. Намирах от приятели на родителите си стари устройства, компютри, които разглобявах и пак сглобявах, надявайки се да ги накарам да заработят отново. Един ден открих, че с много упоритост и намиране на правилната информация в интернет, аз мога да постигна всичко това . В 1 клас сам ремонтирах училищен компютър от 90-те и той заработи отново. Смарт технологиите ме накараха да се заинтересувам от това как работи софтуера в тях.
Защо избра да се обучаваш в Софтуерния университет? Какво ти харесва тук?
Димитър: За Софтуерния университет за първи път чух по телевизията. Не знаех за какво става дума точно, но бях впечатлен. Когато разбрах, че в Асеновград ще се провежда безплатен курс “Programming Basics”, реших да се запиша и да пробвам . Бях много доволен от лекциите, от информацията, от лектора и нищо, че бях най- малкия, не пропуснах нито една лекция. Помолих родителите ми да заплатят за изпита, защото много исках да видя до къде са знанията ми. Получих общ бал от 5.59 ,който ми даде шанс да получа първия си сертификат и да запиша следващия модул. Моите родители ми се довериха, осигуриха ми таксата за модула и така се озовах сред вас. Харесва ми това, че никой не ми пречи да се образовам, въпреки ранната ми възраст, че ми давате шанс да се боря за мечтите си от малък и всички са много отзивчиви, дружелюбни – с две думи, с нетърпение чаках всяка лекция пред компютъра в къщи.
Как успяваш да съчетаваш уроците в училище със задачите в Софтуерния университет?
Димитър: Уроците в училище по никакъв начин не изостават заради SoftUni. Неприятно е, че понякога заради обучението ми на смени, се налага да гледам лекциите на запис и да наваксвам изпуснатото с помощта , разбира се, и на колегите от форума. Моите съученици много ме подкрепят, защото им помагам със своите знания и на тях в часовете по Информационни технологии.
Разбрахме, че си шампион и в друга сфера. Разкажи ни как откри страстта си към танците и колко медала имаш.
Димитър: Шампион е все още силна дума, щом става дума за танците . Аз съм състезател към клуб по спортни танци„ Асеновец“, с ръководител Дойка Апостолова от около 4- 5 години. Попаднах там случайно, но много ми хареса тази атмосфера и всички приятели, които срещнах . В турнирите по танци, аз и моята партньорка Мануела Аргирова , сме заемали много призови места. Категорията , в която до сега се състезавахме се нарича „ Изгряващи звезди“- там имам завоювани над 25 медала, половината от които са златни. Голямото предизвикателство в танците тепърва стои пред нас , защото от тази година ние вече сме двойка , която е картотекирана и се борим за точки и места в ранглистата на България. Страстта ми към танците е нещо различно от тази към компютрите, но спортът ми дава заряд, емоция и поддържа духа и тялото ми на добро ниво. Обичам сцената, тя ме зарежда и ми позволява да се справям със стресови ситуации и да не се плаша от публика.
Какви са плановете ти за бъдещето? Избрал ли си отсега професията си?
Димитър: Много искам да бъда успял програмист един ден. От тези, които движат прогреса в технологичния сектор. Мечтая да имам своя софтуерна компания или да работя за голяма такава ,в която да съм от най- добрите. Не желая да правя всичко това само за пари, а защото вярвам, че бъдещето е в технологиите и хора като нас- програмисти, дизайнери, хардуерни инженери и т. н. Ако мога успоредно с това никога да не спирам да танцувам и да обогатявам своята култура, бих бил много щастлив. Важното е да се чувствам щастлив и да се забавлявам в своята работа.
Какво ще пожелаеш на всички студенти в Софтуерния университет?
Димитър: На всички мои колеги състуденти в SoftUni, искам да пожелая много успехи, да се подкрепяме в този сектор, да си помагаме и един ден да можем да се поздравим с една много успешна реализация. Желая им здраве, защото то е най-важното и да имат любовта на своите приятели и семейства. Мечтите винаги могат да се сбъднат, ако не се отказваш, дори и понякога да губиш.