Решение да кандидатствам в Софтуерният университет взех на 29ти март. Лично аз съм удовлетворен, че успях да реша една цяла задача и да се доближа много близо до решение на втора.Времето с което разполагах -  две седмици, от почване от почти нула, и при положение, че ходя на работа 6 дена в седмицата за по 12 часа на ден. 

Изоставам от основната група, и мисля че за 2 седмици няма да мога да наваксам. Смятам, че ще бъда един добре подготвен студент за вторият поток, който ще започне обучение септември. Но въпреки това ако в последният ден от записването има свободни места и ако по този начин не преча на студент, който наистина иска да си покачи оценката, ще запиша този поправителен изпит.

Разбира се че трябва да събираш някаква такса, но според мен е по-добре да е 20лв а не 50.

И  аз съм за

А след поправката въз основа на резултатите изцяло ново класиране ли ще се изготви? Така не е ли прецакващо за класиралите се, но не с максимален резултат, които след това ще бъдат изместени?

И аз съм ЗА!

2 седмици няма да променят абсолютно нищо. Не го казвам за правя някому мръсно или нещо такова - явих се за стипендия, омацах едната задача и няма да се запиша, но не бих се явил след 2 седмици.

Много противоречиво желание за поправителен изпит, другите университети обявяват 2 до 3 изпитни дати в разтояние от няколко месеца преди приема, което е по-логично. Тези две седмици водят до други мисли относно асортимента от желаещи за първия прием.

Признавам си че подцених материята и не си дадох никакъв зор извън решаването на няколко домашни, а може би трябваше. Който не се е справил грешката си е негова и е имал месец и отгоре за да я изолира.

По повод на всички отговори и коментари относно това, че не е справедливо или не е коректно даването на втори шанс..

Аз съм на 33 години и никога преди не съм се занимавала с програмиране. Мъжит ми е софтуерен инженер в много добра ИТ компания и той беше този, който ме посъветва да опитам в тази сфера. мога да кажа, че много ме грабна тази материя. Всички лекций ми бяха много интересни. От началото на курса С# ниво 0, всяка свободна минута прекарвам пред компютъра и решавам задачи, чета и се упражнявам. Не се срамувам да призная, че не ми е никак лесно, но нито за миг не съм се замисляла дали съм взела правилното решение като съм се захванала с това начинание. 

Не се справих никак добре на изпита НЕ защото не съм се упражнявала или не съм си учила уроците, а защото притеснението и напрежението си казаха думата. В никакъв случай не се оправдавам. Не се справих и толкова. Не смятам да се отказвам защото не съм от този тип хора. НО..Защо има толкова егоистични и тесногръди хора това не го разбирам. Защо да не се даде втори шанс на нас- НАЧИНАЕЩИТЕ в програмирането. Все пак като те скъсат на шофьорските изпити или в училище не минеш по някой предмет имаш право на втори опит, НАЛИ?!. А и доколкото си спомням г-н Наков многократно споменава, че СофтУни е шанс за развитие и за НАЧИНАЕЩИТЕ в ИТ сферата.

Ако има поправителен и аз ще се явя.

+ men 

Галине, защо поставяш твоят труд над труда на останалите. И аз съм бачкал, трудил и решавал задачи колкото тебе, но не мисля като теб. Защо си мислиш че ще бъдеш изместен от някой? Сигурен съм че ще влезеш спокойно в СофтУни с този хубав резултат който имаш. Какво обидно има в това да има поправка, съвсем нормално е да има допълнително сито.